Така, поемам си дълбоко въздух и се хващам за перото. Ще пиша тук. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, но неизбежна. Аз не ви познавам и вие мен. Макар, че след като попрочетете оттук - оттам ще ви се струва, че сме стояли на две съседни седалки в полет Варна - Мюнхен. А може и така да е.
Нещо още не мога да се ориентирам. Къде са ви чашите за шампанско? Все пак прощъпалникът ми трябва да се отпразнува, макар, че на всеки две крачки се спъвам и продължавам крадешком на четри крака.
Хмм, нямала си баба белица, решила да си направи блог. Но пък се чувствам чисто по колумбовски. И все пак тя се върти, и Бранислав Нушич е показал дори как (бел. ред. - любим писател).

Пожелахте си музика -
U2 - I Still Haven"t Found What I"m Looking For

Защото са ми любимци още от когато си стояхме с Катя по цели нощи на масата в кухнята и си разказвахме живота, който сме имали и ще имаме. Тя нейния май го позна, ама аз моя си го смених n - пъти. А седем години назад ме върна онзи ден едно лично съобщение. Кой е Монио ли? Ами честно казано и аз не знам, но е мил. Хрис-то, Хрис-то, Хрис-то, се бунтува сърцето ми от няколко време насам.